Обикновено националният празник, 3-ти март, за нас означава просто един почивен ден повече през седмицата. Ден, който можем да прекараме пред телевизора, във фейсбук, на кафе, на пазар... изобщо нищо по-специално от една стандарта събота или неделя. Тази година обаче си обещахме да правим различни неща ( в духа, на което обещание планираме да съставим списък, подлежащ на евентуално публикуване в този блог). И макар не съвсем преднамерено, по неведоми пътища, минаващи през пиене на ледена Кола в сенчеста беседка при едва +6 °C и фотосесия тип The Beatles под неудобрителните погледи на полицията, ние се озовахме на първия ред на честванията по случай Освобождението на България. Не че искам да звуча нахъсано патриотично, но беше някак стоплящо душата изживяване - духовата музика и светлините на прожекторите, разливащи се по златистите павета... и дечицата със знамена, които искаха да се качат на раменете на родителите си, за да виждат по-добре. Не знам дали е нещо, което ще повторя догодина, но със сигурност ще помня и след 10... :)
много хубави детайли (:
ReplyDelete